Вход



История  на шахмата в Бургас

 

Шахматът е един от най-интересните спортове. За неговото практикуване са необходими един комплект фигури и едно табло. Простотата на правилата и принципите на шахматната стратегия и тактика го правят лесно достъпен за всички. Това обаче, с което той привлича и пленява, е неговото неизчерпаемо богатство от възможности, безгранично поле за игра на мисълта, за проявление на творческото въображение и фантазия. Той може да се практикува по всяко време, на всяко място и на всяка възраст. Затова шахматът е най-масовия спорт в света.

Шахматът е и един от най-полезните спортове. Той развива абстрактното мислене у играещите. Учи ги да правят вярна оценка на всяка позиция, да намират най-точните ходове за нейната реализация и начините  за осъществяването й. Шахматната партия, това е отражението на живота.

Шахматът има многовековна история. Почти всички негови изследователи са на мнение, че той е възникнал през VІ –VІІ век от н. е. Не се оспорва и мястото на неговото възникване – Индия. От там играта е пренесена в Персия, откъдето се разпространява първоначално в Европа, а след това и по другите краища на света. Шахматът по българските земи има древна и богата история.

Първите сведения, с които разполага науката за началото на шахмата в България са от времето на цар Симеон (893-927). Доказателство за това са откритите при археологически проучвания в старобългарските столици Плиска и Велики Преслав четири костни шахматни фигурки, чийто произход е датиран от ІХ-Х век. В „Българска апокрифна летопис” четем, че когато хан Крум се готвел да превзема Цариград, той повикал арабин, който да учи войските му как се превземат добре укрепени крепости. „В свободното си време, арабинът играе странна игра с фигурки”. От това може да се направи извода, че тази игра е била шахматът. Няма съмнение, че той не е играел сам. Събудено било любопитството на българите, които са започнали да изучават тайните на тази чудна игра.

 

Първи сведения за шахмата в Бургас

 

   В спомените на генерал – майор Л. М. Лермонтов- „Руско-турската война 1877-1878 г., спомени, факти и документи”, София, 1978 г. четем: “25 януари 1878 г., сутринта: Превзехме Бургас! Това стана без помощта на флота, тъй като се узна, че турски кораби в пристанището няма, а и имаше много силно вълнение. Взех за щаб прилична къща и се разпоредих, веднага три ескадрона и една батарея да заминат към Созопол. Там според местните българи имало 2 табора турска войска, артилерия и бягащи башибозуци, които заплашвали християните с клане.

След като издадох нужните заповеди, полегнах да поспя, тъй като бях яздил почти през цялата нощ. Но сънят не идваше! Погледнах в съседната стая, където се бе настанил адютантът ми поручик Кутейников. Оказа се, че и на него не му се спи. Предложих му да играем шах и той се съгласи. По едно време дойде стопанинът на къщата да ни кани на вечеря (б. а. - по прости сметки двамата руски офицери са играли няколко часа ). Той каза, че знаел да играе шах, тъй като често пътувал по търговски работи в Одеса и там се научил. Преди да вечеряме изиграхме и с него една партия. Междувременно пристигна казак и доложи, че Созопол е опразнен от турците и до час-два нашите ескадрони ще влязат в града. Сега разгонвали струпалите се по пътя башибозуци. Това донесение ме успокои и ми даде възможност да се съсредоточа върху играта. Трябва да призная, че българинът играеше доста прилично. Така прекарах първия ден в Бургас”.

  Може да направим извода, че по това време шахматът вече е бил широко разпространен и практикуван в Бургас.

 

Началото на организираното шахматно движение в Бургас се поставя през лятото на 1935 г., когато в града официално е създаден шахматния клуб и е регистриран юридически.  Дейността му обаче е твърде анемична. Ентусиастите не разполагат с подходящо помещение и средства , за да развият нормална дейност. Разполагат само с два комплекта фигури, които се съхраняват в едно от централните кафенета „Елит” в града. Постепенно дейността на клуба замира. В този период от дейността на бургаския шахматен клуб не трябва да се забравя за Никола Мандров. Какъв е неговия принос за развитието на шахмата в крайморския град няма сведения, но той е победителя в първия турнир в България организиран от софийския шахматен клуб само месец след неговото учредяване – през април 1922 г. Този факт е показателен и той подтиква към размисъл. Кога и къде е научил правилата на шахматната игра и е усъвършенствал своето майсторство Никола Мандров? Кой е Никола Мандров, каква е по-нататъшната му съдба като шахматист, тъй като той не участва повече в шахматните прояви на Софийския шахматен съюз, не играе и в официалните първенства на страната?

След 1945 г. шахматният живот в града се раздвижва. Ето какво пише по този повод в спомените си един от първите шахматисти на Бургас Петър Кузмов: „По това време аз бях ученик и с мои съученици запалени по шахмата се събирахме и играехме по къщите. Уреждахме си домашни турнири. По това време не разполагахме с почти никаква шахматна литература. Разполагахме с един учебник на Дюфрен, донесен от бащата на Сашо (б.р- Ал. Хаджипетров), от който четяхме и попивахме всичко. Предавахме си го от ръка на ръка.. През 1945 г. в един от бургаските вестници се появи съобщени за учредяване на шахматен клуб. Умоляваха се всички заинтересовани да се обадят на Борис Стамболиев, счетоводител в сапунената фабрика на братя Стоилови. Александър Хаджипетров и аз се включихме активно в това начинание. Така се създаде шахматна секция и клуб с председател Б. Стамболиев. Първоначално клубът се помещаваше в Безистена на главната улица. Същата година се проведе и първия турнир за градско първенство, който беше спечелен от Ал. Хаджипетров. Той се открояваше и бързо се утвърди като най-добрия. Освен него добри шахматисти бяха Петър Кузмов, Димитър Ляпов, Желязко Анастасов и Стефан Хаджистефанов. От по-възрастните най-добър беше Алберт Презенти, следван от Д. Василев, Борис Стамболиев, Стефан Калчев, Яшко Феодоров и др. Малко по-късно се появиха братята Тодор и Николай Янкови, Димо Стоянов, а след това и по-младите Николай Бончев, Димитър Мандров, Емил Лозев и Димитър Марков.  После ни дадоха клуб на главната улица, в мецанина на една сграда, но там бяхме малко. След това се преместихме на ул. „9-ти септември”, бившата / и сегашна / „Фердинандова”, близо до общината. Последното помещение на шах-клуба беше в една сграда, близо до училище „Братя Миладинови / до билковата аптека/.  След няколко години ни взеха и този клуб и го направиха сладкарница. Бургас остана без клуб. ”

В края на 40-те години на миналия век в Бургас започват да се организират редовно шахматни състезания. През 1948 г. се провежда първия турнир за излъчване на четвърторазрядници. Участват 17 шахматисти. Голямата и оспорвана борба не излъчва едноличен победител. Нещо повече, нито един от участниците не завършва без загуба. В крайното класиране трима завършват на първо място с равен брой точки: 1-3. Стефан Зъбов, Желязко Анастасов и Георги Петков по 11 т.; 4-5. Димо Стоянов и Костадин Киров по 10,5 т.; 6-7. Васил Няголов и Димитър Иванов по 9,5 т.; 8. Венелин Апостолов – 9 т.; 9-10. Николай Алексиев и Крум Канев по 8,5 т. и др.

1946 г. заема важно място в историята на шахмата в Бургас. През тази година за първи път бургаски шахматисти се изявяват, при това с успех в републиканските първенства. В първото републиканско индивидуално първенство за мъже в София играят двама бургаски шахматисти – Ал. Хаджипетров и Т. Янков.  Ал. Хаджипетров завършва 12-ти с 8 т. [+6=4-7], а Т. Янков е 14-ти с 5 т. [+3=4-10].

 

В първото следвоенно първенство на Академик в София, 3-24 декември, 1946 г. играят Ал. Хаджипетров и Петър Кузмов.. Отлично се представя Ал. Хаджипетров, който разделя 3-4 място в крайното класиране с 13,5 т. от 18 [+11=5-2], а П. Кузмов дели 7-10 м. с 9,5 т. [+5=9-3]. В това първенство той постига единствената си победа в дългогодишното съревнование със своя приятел Ал. Хаджипетров. 

През 1947 г. за първи път се прави подбор на участниците за финала на републиканското първенство. Това става чрез областните първенства. В първенството на Бургаска област участват само 7 шахматисти, но повечето от тях са с изравнени сили. Това прави борбата много оспорвана и интересна. Победител с 4 т. от 6 е Т. Янков. На половин точка след него остават Ал. Хаджипертов, П. Кузмов и Ник. Янков. Победителят получава правото да играе на финала. Така Т. Янков за втори път играе в републиканското първенство. Този път представянето му е по-добро – 10-то място с 9 т. [+7=4-6]. Това е неговото последно участие във финалите.

За определяне на участниците във финалите на републиканските първенства от 1948 г. се въвеждат подборни състезания, известни като полуфинали. Първите 3 полуфинала през тази година се провеждат в София, Варна и Бургас. Това е първото официално състезание от такъв мащаб проведено в Бургас. Участват 15 шахматисти, които се борят за 3 места даващи им правото да играят на финала. Четвъртият остава първа резерва. Още от самото начало става ясно, че Ем. Карастойчев и П. Иванов (и двамата от София) и Ал. Хаджипетров се намират в отлична форма и след серия от победи се откъсват далеч пред другите и финишират с чувствителна преднина. Победител е Ем. Карастойчев с 12,5 т. следван от П. Иванов и Ал. Хаджипетров [+11=1-2] по 11,5 т. В следващата група намира място и другият представител на домакините – П. Кузмов – 5-6 м. с 8 т. [+7=2-5].  

 

През 1949 година в България гостуват съветските гросмайстори Паул Керес и Игор Бондаревски, които посещават 8 от шахматните центрове, изнасят беседи и сеанси на едновременна игра, разкриват тайните на руската шахматна школа пред младите български шахматисти. Бургас е един от градовете, в който двамата гросмайстори гостуват.  В сеанса срещу тях играят 32 шахматисти. Равносметката е 28 победи за гросмайсторите и 4 равенства. Те са дело на Емил Лозев, Димитър Мандров и……..

 

За втори път полуфинал се провежда в Бургас през 1952 г. и той също завършва с успех на бургаски шахматист. Димитър Мандров се представя много добре, като в крайното класиране заема 2 м. с 11 т. [+7=8-1], като пред него се класира само републиканския първенец за 1951 г. Николай Минев. В полуфинала играят още двама бургазлии – Т. Янков е на 8 място с 8,5 т. [+7=3-6], а Емил Лозев разделя 13-14 м. с 6 т. [+4=4-8].

От 27 октомври до 18 ноември 1956 г. в Бургас за трети път си дават среща кандидатите да играят на финала. Сред 18-те участници личат имената на 4-ма бургаски шахматисти, начело с безспорния им лидер Ал. Хаджипетров. Той играе в познатия си стил – остро и безкомпромисно. Печели партия след партия, но и претърпява 3 загуби при това срещу шахматисти от втората половина на таблицата. Любопитно е, че двама от тях са  неговите съграждани и съотборници – Стефан Кесаровски и Стефан Хаджистефанов. Това  се оказва решаващо за крайното му класиране. Ал. Хаджипетров разделя 5-6 м. с 11 т. [+8=6-3], но това се оказва недостатъчно за класиране за финала. Не му достига половин точка. Класирането на другите бургаски шахматисти е: Ст. Кесаровски – 11-12 м. с 7,5 т. [+4=7-6]; Ст. Хаджистефанов – 14 м. с 6 т. [+5=2-10] и Стефан  Зъбов – 18 м. с 6 т. [+0=6-11].

1955 г. заема важно място в развитието на шахмата в страната. За първи път републиканското отборно първенство се провежда на териториален признак – участват отбори на окръзите, а не както в предишните години – на ДСО. Отборите са съставени от по 6 шахматисти – 4 мъже, 1 жена и 1 юноша. Отборите на 12-те участващи окръзи са разпределени в две предварителни групи от по 6 отбора, които се срещат всеки срещу всеки. Класиралите се на първите 2 места продължават борбата за титлата и медалите; класиралите се на 3 и 4 място играят във финал „Б”, а последните (5 и 6 място) – във финал „В”. Отборът на Бургас играе във втора предварителна група. Негови съперници в борбата за първите 2 места са безспорният лидер в първенството отбора на София и силния състав на Русе. Бургаските шахматисти се представят добре, като успяват да заемат 3-то място. 1. Русе – 21 т.; 2. София град – 20,5 т.; 3. Бургас – 16 т.; 4. Враца – 16 т. (по-слаб допърлнителен коефициент) и др.Във финал „Б” отборът заема 6 м. Най-добре се представя юношата Димитър Марков, който става победител на VІ дъска с 7,5 т. от 8.

 

През тази 1955 г. в градското първенство участват 11 шахматисти. На първите 3 места се класират: 1. Тодор Янков– 9 т.; 2-3. Петър Кузмов и Димитър Марков по 8 т. и др. Интересна е борбата и в градското първенство през 1956 г., което е и своеобразно пресяване за участие в предстоящия първи майсторски турнир. Участва 11 шахматисти. Победата извоюва Петър Кузмов (ДСО “Червено знаме” с 9,5 т. от 10, следван от  2. Стефан Хаджистефанов (Червено знаме), 3. Николай Янков (Торпедо), 4. Стефан Зъбов (Червено знаме),  5. Йордан Платиканов (СК “Народна армия) и др.

 

През 1956 г. в Бургас се поставя началото на майсторските турнири. Първият майсторски турнир се провежда от 7 до 18 август . Участват 12 шахматисти. Поради различни причини не участват едни от най-добрите местни шахматисти – Ал. Хаджипетров, Т. Янков и П. Кузмов. Не пристигат и някои от поканените майстори и кандидат майстори. По тези причини турнирът няма квалификационно значение.  С изключение на Д. Мандров, нито един от останалите бургаски шахматисти не успява да се противопостави на гостите и те се задоволяват да водят борба помежду си във втората половина на таблицата.  Класиране: 1. Камен Писков – 9 т. от 11; 2. Владимир Ганчев – 8,5 т.; 3. Димитър Мандров – 8 т. и др. Неуспехът, ако така може да се характеризира организацията на този турнир, довежда до охлаждане на ентусиазма на деятели и състезатели. Трябва да минат 4 години, за да бъде направен нов опит.  Вторият майсторски турнир в Бургас се провежда през лятото на 1960 г. Участват 12 шахматисти. В крайното класиране трима разделят първото място – двамата гости от София, Ал. Андреев и П. Орев и Т. Янков - един от най-добрите местни шахматисти, който за втори път покрива нормата за кандидат майстор. Много успешно играе 18-годишният айтоски шахматист Васил Станев, който покрива кандидат майсторска норма.  Зад чертата на победителите остават Д. Панталеев и Ф. Филипов.   1-3. Ал. Андреев [+6=5-0], Тодор Янков  [+7=3-1] и Петър Орев [+8=1-2] по 8,5 т. и др.  

 

Съществено влияние за развитието на шахмата в Бургас оказва гостуването на съветския гросмайстор Борис Спаски на 11 октомври 1962 г. След олимпиадата на Златните пясъци, членовете на съветския отбор посещават 13 от най-големите шахматни центрове в страната, където изнасят сеанси на едновременна игра. Б. Спаски играе срещу 30 бургаски шахматисти. След по-малко от 4 часа бъдещия световен шампион печели срещу 24 свои противници, 5 партии завършва наравно и губи само една.

 

През 1970 г. по инициатива на бургаската шахматна секция в младежкия център в Приморско през септември 1970 г. се поставя началото на откритите  шахматни празници. Оттогава в продължение на 18 години през втората половина на “златния” есенен месец септември тук се събират шахматисти от всички краища на света. Турнирите се ползват с широка обществена подкрепа. Начело на организационния комитет са известни профсъюзни и младежки лидери. Активна помощ оказват ОС на БСФС и БМТ “Орбита”. А прекрасните условия за игра предразполагат към творчество и върхови изяви.

1970 г. Организирани са 5 турнира - два кръгови за мъже и три открити за мъже, юноши и жени. Резултатите:  турнир “А” - 11 участници от 3 страни. Победител Полгар (Унг) със 7,5 т. от 10; турнир “Б” - 12 участници от 3 страни. Победител Яков Естрин (СССР) с 9,5 т. от 11 [известен шахматен педагог, световен шампион по кореспондентен шах]. Втори е другия представител на руската шахматна школа Ефим Столяр с 8,5 т.; Открит турнир за мъже - 28 участници, 9 кръга по швейцарската система. 1-2. Т. Колев (Свищов) и Хр. Донев (Русе) с по 8 т.; Открит турнир за юноши - 16 участници, 9 кръга, 1-2. Д. Проданов (Вн) и А. Мердинян (Пд) по 7 т. и открит турнир за жени - 13 участнички, 7 кръга 1. Ал. Бричикова-Митева (Кз) със 6 т.

1971 г. Формулата на шахматните празници през тази година се запазва, с тази разлика, че е организиран само един главен, международен кръгов турнир с 10 уч. Победител е Лев Албурт (СССР), по-късно национален състезател на СССР и САЩ, със 7 т. Следван от Я. Естрин (СССР) и Б. Сиджаков (Бълг) с 5,5 т. В останалите открити турнири: мъже - 40 участници (3 от СССР) 9 кръга, 1. Б. Андреев (Габрово) със 7,5 т.; жени - 19 участнички, 7 кръга, 1. Ал. Бричикова (Кз) със 6 т.; юноши - 16 участници, 7 кръга, 1. П. Къртев (Пд) - 6 т. В тазгодишните празници в Приморско вземат участие 95 шахматисти и шахматистки, от които 8 чужденци.

1972 г. 147 шахматисти вземат участие в четирите турнира от шахматния фестивал. В главния, 12 участници, 3 чужденци, 2 от СССР, победител е Л. Спасов (Бъл) с 8 т. Ю. Гусев (СССР) разделя 2-4 място със 7,5 т. с Е. Букич (Юг) и Ат. Коларов, а Я. Естрин (СССР) остава 6-ти със 6 т. Двамата не са от суперкласа, затова класирането им отговаря на възможностите. В открития турнир за мъже и младежи, 70 участници, 9 кръга, победата си поделят А. Долмаджян (Пд) и Ал. Битман (СССР) по 7,5 т., следвани от Е. Кузин (СССР) със 7 т. в турнира за юноши 41 участници, 9 кръга отново победител е А. Долмаджян (Пд) със 7,5 т., а при жените и девойките, 24 участнички, 9 кръга, 1. М. Крюковских (СССР) с 9 т.

Започвайки от този фестивал, Приморско и България стават притегателен център за много редови шахматисти от съюзните републики на СССР. Те придават неповторима атмосфера. Освен битките в турнирната зала, шах се играе и по плажовете, анализират се партии, дебюти, ендшпили. Гостите носят много шахматна литература, часовници и други пособия, които оставят в България. С играта си те разкриват една от най-характерните и съществени черти на руската шахматна школа - борба до край! във всяка позиция, независимо от противника.

            1973 г. Цифрата на участващите във фестивала непрекъснато се увеличава. През тази година те са 183. Не са малко и тези, които остават само зрители, поради подаване на заявките за участие извън срока, тъй като залата за игра не може да побере всички

Употребяваните определения “фестивал” и “шахматни празници” не са случайни, тъй като шахматните прояви следват една след друга, в продължение на цял месец.

В главния турнир играят 12 от най-силните и титуловани шахматисти, сред които са 3 международни майстори и 6 национални майстори от 5 страни. В крайното класиране победата си поделят В. Янса (Чех), по-късно световно известен чехословашки гросмайстор, дълги години лидер на отбора на своята страна и трикратния шампион на Ленинград Ал. Черепков с по 9,5 т. от 11. От 3 до 5 място с по 7,5 т. са Ф. Баумбах (ГДР), Тодор Янков и М. Мухин (юношески шампион на СССР за 1965 г.). В открития турнир за мъже, 90 участници, 9 кръга, победител е И. Голяк (СССР) с 8 т.; в открития турнир за юноши - 66 участници, 9 кръга, 1. В. Инкьов (Ст.Д.) със 7,5 т. и в открития турнир за жени - 18 участнички, три полуфинала и финал, 1.В. Крумова (Мх) - 4,5 т. 

През 1974 г. в Приморско е поставен нов рекорд. Цифрата на участниците достига 232. Тези, които веднъж вече са играли тук идват отново, като водят със себе си нови почитатели на древната игра. В главният турнир, 12 участници, средно ЕЛО - 2357 победители са Холм (Дания) и Пршибил (Чехословакия) с по 7,5 т. Московският мм, Ол Мойсеев разделя 4-6 място със 6,5 т. Сред първите 6, в крайното класиране само Ат. Коларов от българските шахматисти успява да намери място.

В открития турнир за мъже и младежи играят 108 шахматисти, 9 кръга, 1. С. Соколов (СССР) с 8 т., в турнира за юноши - 80 участници, 9 кръга, 1. Р. Ангелов (Сф) с 8 т. и в открития турнир за девойки и жени - 32 участнички, 9 кръга, 1-3. В. Донченко (СССР), Л. Несторова (Сф) и К. Калмукова (Кз) по 7 т.

 

През тази 1974 г. още един красив кът от южното ни Черноморие става притегателен център за шахматистите. В Слънчев бряг БФ “Шахмат”, със съдействието на окръжната секция по шахмат в Бургас организира много силен гросмайсторски турнир за мъже, който е посветен на 50-годишнината от основаването на Международната федерация по шахмат (ФИДЕ). Участват 16 шахматисти, сред които 6 гросмайстори и 6 международни майстори. Да се събере такъв високо квалифициран състав в една социалистическа страна, където наградният фонд съвсем не е такъв, както в западните турнири, е много трудно осъществима задача. Това е най-силният турнир организиран до този момент в България. Победител с 11 т. от 15 [+7=8-0] е чехословашкия гросмайстор В. Хорт, следван от мм Евгени Ерменков (Бълг) с 10 т., който покрива своя първи гросмайсторски бал. Трети е М. Тайманов (СССР) с 9,5 т. Представител на домакините в този турнир е мс Димчо Славов.

 

След Европейското отборно първенство в Пловдив през 1983 г., БФ Шахмат организира „Седмица на руската шахматна култура в България”. В Бургас гостува Ефим Гелер, който изнася сеанс  на 26 дъски [+16=8 -2]. Победи постигат  Николай Ников и Радослав Радев.   

 

1992 година отбелязва края на големите шахматни турнири в страната. Открити турнири се организират и през следващите години, но те вече нямат блясъка на своите предшественици. Участниците в тях са предимно от България, а чужденците се броят на пръсти. Известни имена няма. Тези, които все още идват, не само, че не са от първа величина, но те идват, за да научат нещо от българската шахматна школа!

На този фон, когато картината изглежда вече почти апокалиптична, една инициатива на директора на бургаския клон на Първа частна банка в Бургас мс Димчо Славов, подкрепена от Иван Манолов и секретаря на БФ Шахмат Стефан Сергиев, вдъхва нов живот на шахматното движение в страната. Започвайки от 1992 г. в продължение на 4 години във ваканционното селище “Елените”, недалеч от курортния комплекс “Слънчев бряг” се организират най-силните турнири в страната.

Първият турнир е от ХІІ категория - участват 12 шахматисти от 7 страни, от които 11 гросмайстори. Победител е Кирил Георгиев с 8,5 т. от 11. Успоредно с него се провежда и открит турнир, в който участват 66 шахматисти от 5 страни. Съставът е много качествен - 6 гросмайстори, 11 международни майстори и 20 национални майстори. Победител е гм Крум Георгиев със 7 т. от 9, следван от гм Н. Киров и Ал. Делчев - със същия резултат, но по-лош коефициент. В тези два турнира играят всички български шахматисти и шахматистки, участвали в току-що завършилата Олимпиада в Манила.

            След 1996 г. с тежката криза обхванала страната и шахмата в Бургас постепенно затихва. Провеждат се само локални турнири по блиц благодарение на бизнесмена Желчо Желев, който ги спонсорира и по този начин не позволява окончателно да се забрави, че в града се играе шах. Все пак до 2002 година има отделни проблясъци. Благодарение на усилията на Милен Василев, който с огромни усилия и себеотдаване успява да напредва в шахматното изкуство, все още в града се споменава, че са постигнати някакви успехи. За Милен Василев трябва да се каже повече. Той е първият  и единствен за сега гросмайстор от град Бургас. Започва да се занимава с шахмат още на 5 годишна възраст. Научава за играта от своя баща Атанас Йорданов – сега строителен предприемач и един от основните спосори на клуба. Още от първите си изяви Милен подсказва че има талант и постига значими успехи сред децата. Става многократен победител на държавните първенства и това му позволява да играе на световното първенство в Румъния, където заема четвърто място. За да не стане първи му попречва само липсата на треньор.

            Всъщност това е и един от двата основни проблема пред шахмата в града. Никога в Бургас не е имало добре организирана работа с деца. Само ентусиасти като Тодор Янков и Димо Стоянов са се трудили така че децата да научат за тази игра. Но това са непрофесионални и зависещи от конюктурата инициативи. Не популаризирането на играта логично води и до момента в който бива закрит градския шах клуб и помещението е подарено за търговски обект. Някъде по това време е приватизиран и нефтохимическия комбинат и е продаден на руската фирма Лукойл. До приватизацията комбината все пак косвено подпомага шахмата, тъй като той е част от обединения спортен клуб Нефтохимик. От началото на 2003 г. този обединен клуб е ликвидиран от новите собственици и те решават че няма нужда да отделят средства за шахмата в града. И така на 1 Януари 2003 г. в Бургас след близо 70 годишна история шахмата е на косъм от заличаване.

            Но шахмата не случайно е толкова древна игра. Той е толкова интересен и завладяващ, че винаги е успявал да съществува, независимо дали като организиран спорт или като лично хоби на отделни хора.

            Щастливото събитие за бургаския шахмат е, че през 2000 г. в града се завръща след няколко годишно отсъствие майстора на спорта Живко Жеков. През пролетта на 2002 г. към него чрез познати се обръщат няколко родители с желание той  да научи децата им да играят шах, защото проявяват интерес към играта. Това не е случайно тъй като той вече има опит от работата си през 1989 – 1996 г. с Милен Василев и тогава успява да го изведе до първите места в България. И така се оформя групичка от три деца желаещи да играят шах. Това са Боян Лимберов, Милчо Черкезов, Виктор Атанасов. Но няма помещение. Тогава Жеков наема за собствена сметка една стаичка около 20 квадратни метра, оборудва я с необходимите мебели и пособия и играта започва. През Ноември 2002 г. вече над 15 деца посещават школата. И получава се така, че със замирането на старото шахматно общество в града вече се е зародило нещо ново.

            Първото участие на държавни първенства за деца е през пролетта на 2003г. Още на тези състезания бургаските малки шахматисти показват голям напредък и се намесват в борбата за медалите. Особено впечатляващо е участието им в първенството на най-малките – до 8 години. Това са: Милчо Черкезов, Виктор Атанасов, Емил и Валентин Вълеви. Те не успяват да се наредят сред медалистите, но и четиримата са в призовата осмица. Особено впечатление прави с играта си Валентин Вълев, който е едва на 5 години и се класира на 4 място. При момиченцата отлично играе Ралица Петрова, която също е в призовата шестица.

            Следва година на усилена работа. През втората половина на 2003 г. се основава и новия шахматен клуб като за председател е избран Стоян Атанасов, който и се ангажира да спонсорира дейността. Основен преоритет на клуба е работата с децата. Идват и първите медали. През 2004 г. Валентин е втори на държавното първенство до 8 години, а Виктор Атанасов и Даниел Нинчев са 4 и 5. Оформя се ядро от малки и много силни шахматисти с голямо желание за победи. На регионално ниво са спечелени всички възможни състезания. Името на Шахматен клуб Бургас вече се споменава с респект от всички шахматни центрове. През следващите години шахматното движение в Бургас набира все повече скорост. През 2005 г. града вече е домакин на всички държавни първенства за момичета и момчета. Те се провеждат в хотел Парк при отлични условия. Спечелени са редица медали.

            През 2006 г във Варна се проведе първото отборно Европейско първенство за училищни отбори. В групата за деца до 12 години младите бургаски шахматисти завоюват Европейската титла и постигат нещо, което не е направено от никой шахматен отбор на България. Съставът на шампионите е: Емил Вълев, Валентин Вълев, Виктор Атанасов, Даниел Нинчев и Мария Николова.

През същата година Валентин участва на световното първенство за деца до 8 години в Батуми-Грузия. Там той заема девето място и се представя най- добре от цялата българска група. Към този мимент той вече е двукратен шампион на България за деца до 8 години.

            След тези успехи вече се смята за изненада ако бургаските шахматисти не са на първите места. Спечелените купи и медали са много. Целта е винаги и само първото място. Към вече опитните се присъединяват и нови деца и те бързо вървят по стъпките на шампионите.

            2008 година е закономерен връх. Възпитаниците на м.с. Живко Жеков подпомогнати от спонсорите Стоян Атанасов, Желчо Желев, Атанас Йорданов, Петър Радев, Янко Кесаровски и др. помитат всичко по пътя си.

Отборът става Европейски щампион до 12 години. Следва и Световната титла – спечелена в Пардубице – Чехия. Валентин става Европейски шампион за мъже по ускорен шах в групата с ело до 1900. Едва завърнали се от изморителния турнир в Чехия децата играят в държавното първенство до 12 г. в Плевен. Буквално от колите сядат зад шахматните табла. Конкуренцията е жестока. Всеки иска да спечели срещу световните шампиони. Но това не е лесно. Спечелена е и тази титла.

Държавни, Европейски, Световни шампиони.! Какво повече може да се мечтае?

            В организационно отношение ШК Бургас също е водещ за страната. През 2005, 2007, 2009 години всички държавни първенства за деца са организирани от нас. Домакини сме и на най-престижните първенства за мъже и жени – отборните А и Б групи. Организатори сме и на най-хубавия международен турнир в Слънчев бряг.

            Мъжкият отбор на клуба през последните 5 години е завоювал веднъж шампионската титла на България, а по два пъти е бил втори и трети. През следващата 2010 г. ще участва и в Европейската клубна купа.

            За съжаление тези усилия на спонсори, състезатели и трньори не трогват градската ни управа в лицето на кмета и общинските съветници. Направени са много постъпки. Проведени са много срещи с кмета и общински избранници, но в град като Бургас не може да се намери подходящо помещение за градски шахматен клуб. Или пък няма такова желание!

            Въпреки това ръководството на клуба ще продължи да работи за развитието и утвърждаването на шахмата в Бургас, особено сред децата.

 

Календар -Турнири

<<  Окт 2017  >>
 По  Вт  Ср  Че  Пе  Съ  Не 
        1
  2  3  4  5  6  7  8
  9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031